МАНА /ПЕРОНОСПОРА/
Маната е икономически най-опасната болест по лозята, която при благоприятни условия може да унищожи напълно гроздовата реколта. Напада само зелените части на лозата. В години с чести превалявания болестта се развива през целия вегетационен период. Освен че причинява загуба на грозде, болестта поврежда и листния апарат, вследствие на което се нарушава фотосинтезата – запасяването с резервни хранителни вещества е недостатъчно, лозите отслабват и прирастът не може да узрее добре. Повредените лози измръзват при сравнително малки студове, през следващата година плододават по-слабо. Оманените вкоренени лози изостават в растежа си, леторастите им не узряват добре вследствие на което се получава много нисък процент първокласни лози. Причинител на болестта е гъбата Plasmopara viticola. Зимува в окапалите листа на лозата и за развитието си изисква висока влажност, температура и зелени тъкани. Тя е облигатен паразит и прониква през устицата на листата, дръжките, чепките, леторастите и младия завръз. Развива се в междуклетъчните пространства и изсмуква необходимите за развитието си хранителни вещества. При благоприятни климатични условия – температура и влага – конидиоспорите се образуват за кратко време – от 4 до 6 часа. Те са много леки, поради което и най-малките въздушни течения могат да ги отнесат бързо на големи разстояния. С това се осигурява разпространението на патогена през време на вегетацията на лозата. Най-благоприятни условия за това са влажното време, обилната роса и подходяща температура. В сухо време конидиоспорите се набръчкват и за 3 до 5 дни загиват от изсушаване, в студено време при Т 6-8С° запазват жизнеспособността си от 3 до 8 седмици. Ооспорите при Т 13С° и 70% влажност на почвата се развиват за 7 дни, при 14 – 16С° за 5 дни, при Т 20-22С° за 2-3 дни. При Т 33С° не покълнват. Признаци. Причинителят заразява листа, цветове, гроздове, леторасти, ягориди. По листата се образуват два вида петна – хлоротични и мозаечни. Хлоротични петна се появяват по нарастващите листа. Те са бледозелени, закръглени, разширяващи се и се наричат мазни петна. От начало са малки, по-късно се разширяват и придобиват жълтеникав цвят. При влажни условия от долната им страна се образува белезникав налеп – летните спори на гъбата. При застаряване на листата петната се оцветяват в жълтокафяво и изсъхват. Мозаечни петна се образуват по листа, завършили растежа си. Те са ограничени от жилките. Петната са дребни и многоъгълни. От долната страна се формират зимните спори на гъбата. Когато петната обхванат цялата листна петура, тя изсъхва. Леторасти и мустаци се заразяват рядко с гъбата. По тях се появяват воднисти, светложълтеникави петна, покрити с бял налеп. По-късно петната покафеняват. По ресите и чепките се образуват хлоротични, разрастващи се петна, по които при влажност над 75% се образува бял налеп. По-късно петната покафеняват и предизвикват изсъхване на заразените части. Цветовете и младите завръзи се покриват със сивобелезникав налеп, пожълтяват, покафеняват и изсъхват. Тази форма на проява на болестта неправилно се нарича сиво гниене. По зърната с големина на грахово зърно, до омекване и прошарване се проявява т.нар. форма кафяво гниене. По дръжката на зърната се появява кафява некроза с характерни вдлъбнатини, които постепенно нарастват, а зърната изсъхват, мумифицират се и окапват. По този начин се заразяват само част от зърната на гроздето, които са оцветени в кафяво или оловносиньо. При силна зараза листата окапват, ресите изсъхват, ягоридата силно се прорежда, а узрялото грозде е с влошено качество. Болестта е най-опасна за реколтата от цъфтежа до фаза ягорида, с големина на зърната колкото грахово зърно. Борба: Първото пръскане се провежда след установяване на първите мазни петна по листата. При Т 13-15С° и чести превалявания първото пръскане се извършва преди откриване на първите мазни петна. Интервалът на пръсканията е 7 дни при използване на контакти фунгициди и 14 дни при използване на контактно – системни. При хладно време и чести превалявания през периода на цъфтеж пръсканията могат да се провеждат и през по-кратки периоди. Препарати: Системно – контактни – Микал флаш – 0.3 kg/dka; Мелоди комби – 130 g/dka, Мелоди компакт – 0.3 kg/dka и др. Контактни фунгициди – Бордолезов р-р – 1%; Купроцин супер – 0.2%; Купроцин – 0.4% и др. Системни фунгициди - Акробат МЦ – 0.15-0.20%; Форум Р 460 ВП – 0.3%; Ридомил голд МЦ 68 ВГ – 0.25% и др.
ОИДИУМ /Брашнеста мана/
Симптоми предимно по горната страна на листата се образуват жълто – зеленикави петна със сиво бял налеп. Нападнатите листа се деформират, прегарят и така остават по лозите. През пролетта първият забележим признак е лекото накъдряне по периферията на петурите. Листата се нападат по всяко време и при всяка възраст. По леторастите се образуват светли-кафяви петна с точковидна некроза, покрити с налепи. Обикновено първите петна се появяват по най-старото междувъзлие. Първите петна се търсят в началото на вегетацията по младите леторасти. При силно нападение петната се сливат и по междувъзлията се образуват тъмно-кафяви до виолетово кафяви ивици, които остават по лозовите пръчки. Върховете на леторастите заедно с листата може напълно да побелеят. Ако белият налеп се изтрие се виждат бледи точици, които нараствайки се сливат и образуват първо бледожълти, а по-късно светлокафяви петна. Върховете не нарастват и изсъхват. Нападнатите леторасти не узряват добре и през зимата лесно измръзват. По узрелите пръчки петната са големи 1 до 1.5 см. Те се сливат и образуват цели ивици, които остават по лозовите пръчки. По тях се познава имало ли е оидиум през предишната година в насаждението. Пъпките на зрелите пръчки може да бъдат заразени, но външни симптоми по тях няма. При разрез на пъпките оидиумът се наблюдава под формата на фини мицелни нишки, разположени между люспите на пъпката. По този начин мицелът е защитен от студовете през зимата и не е възможно чрез третиране с препарати да се унищожи, освен ако не се унищожат самите пъпки. Най-големи загуби оидиумът причинява когато нападне ресите и гроздовете. По ресите оидиумът се развива по дръжчиците на бутоните и по бутоните, които стават кафяви преди оплождането им. След окапването на калпачетата мицелните влакна покриват малките зърна с бял паяжиновиден налеп. През време на цъфтежа и при благоприятни условия се образува обилен мицел, които причинява абортиране на цветовете. По средните и големи зърна се образуват малки петна, покрити първоначално със звездовиден бял мицел, който по-късно става сивобелезникав. При изтриването му под епидермиса на зърната се виждат кафяви некротизирани точици. При силно нападение цели зърна, сектори от грозда или целите гроздове се покриват с плесен от налеп и издават миризма на развалена риба. Когато зърната не са завършили растежа си, петната пречат на нормалното нарастване, тъй като повредената ципа се втвърдява, зърната се напукват, семките се показват и сока започва да изтича – това е най типичният симптом на оидиумът по гроздето. По завършилите растежа си зърна оидиумът образува петна с паяжиновиден налеп, но зърната не се напукват. След омекване и прошарване на зърната не ги напада, а се развива само по чепките, колтуците и зелените върхове на леторастите. Причинител гъбата Oidium tuckeri, със съвършена форма uncinula necator. Това е облигатен ектотрофен патоген, които се развива по повърхността на зелените органи на лозата. Първоначално мицелът е бял, но с течение на времето става сиво-бял. Изсмуква хранителните вещества от клетките. Лесно се разнася от въздушните течения и причинява нови заразявания. През пролетта когато температурата е 5-6С° мицелът започва да се развива. При разпукването на пъпките той вече е по зелените им части и нараства като нежно влаканце. Скоростта на покълнването се определя от температурата. При 25-28С° започва след 80 мин. до 2 часа, при 30С° след 4-14 часа, при Т > 15С° – 8-28 часа. Спорите издържат при Т = -3С° 14 дни. Над 37-40С° мицелът загива. Оптималната влажност – 60-80% Борба. Най-ефикасно е първото пръскане да се извършва при дължина на леторастите 10-12 см. Периодите между отделните пръскания са 7 дни при контактните и 14 дни при системните фунгициди. Посочените препарати може да се комбинират с препаратите за борба срещу маната. Препарати: Първо пръскане – системни фунгициди: Еклер 49 ВГ – 0.05%; Фалкон 460 ЕК – 0.03%; Байфидан 250 ЕК – 0.01%; Акробат МЦ – 0.15%; Строби ДФ – 0.02% и др. Второ пръскане – третото десетдневие на май с посочените препарати, комбинирани с препаратите за борба с маната. Трето пръскане – първото десетдневие на юни със същите препарати. Четвърто пръскане – втората половина на юни с контакти фунгициди – Атеми с – 0.1%; Ориус 25 ЕВ – 0.04%; Кумулус – 0.2-0.3%; Акоидал ВДГ -0.25%; Тиогран Wr 85 – 0.2%; Тиозол 80 ВП – 0.8% и др. Пето пръскане – първата половина на юли със системен или контактен фунгицид. Шесто пръскане – втората половина на юли. ЕКСКОРИОЗА
Симптоми. Под влияние на гъбата развитието на пъпките по засегнатите леторасти започва по-късно през вегетацията. В по-късен стадии част от тях отмират. Леторастите изкарани от болни пъпки са нежни със скъсени междувъзлия и не могат да се използват при резитба на следващата година. Листата са дребни и хлоротични. В основата на младите леторасти се откриват точковидни или леко удължени петна, които се откриват лесно върху нежната зелена кора. По-късно петната стават елипсовидно удължени, тъмнокафяви. По централната ос и страничните разклонения на грозда петната са точковидни до леко удължени. По листата се появяват разпръснати, не правилни петна, кафяви в средата и със светла периферия. По двугодишната дървесина повредите се придружават с побеляване на кората на отделни сектори, главно в основата на междувъзлията. По тях се образува споронушението на гъбата под форма на черни точици. В по-напреднал стадии кората се откроява и се олющва на ивици, откъдето идва името на болестта. По гроздовете при цъфтежа петната се появяват рано, главно по дръжките и разклоненията. Повредите са подобни на тези по дръжките на листата и ресите изсъхват по-късно. Когато некрозата е по вдървесинени разклонения, изсъхват цели крила заедно със зърната, а когато са дълбоко в основата на чепката, окапват всички заврази. По зърната се появяват пикнидии, разположени в концентрични кръгове, а при белите сортове се оцветяват в синьо-виолетово. Болните зърна напълно изсъхват. По мустаците симптомите са същите, както по дръжките на листата и по гроздето. Леторастите с повредени мустаци не могат да се закрепят естествено за подпорната конструкция. Причинител. Екскориозата се причинява от гъбата Phomopsis viticola. Мицелът се развива в междуклетъчните пространства. Концентриран е в паренхима на пръчките, стъблата, дръжките на листата и чепките на гроздовете. Преминава през диафрагмата на възлите и прониква в пъпките. Условията за развитие на болестта се създават при хладно и влажно време. Развива се в температурни граници 6-8 до 30С°, като масовото заразяване се получава при 15-17 до 24-27С° и наличие на вода. При температура 15-18С° зараза се реализира за 8-10 часа. Борба. Провеждат се две пръскания – първото при разпукване на 40% от основните пъпки по плодните пръчки и плодните звена (фенофаза “пеперуда”) и второ – при оформяне на няколко листа отделени от летораста. За борба се използва един от следните фунгициди: Верита ВП – 0.2%; Дитан ДГ – 0.3%; Купроцин супер специал – 0.4%; Микал 75 ВП – 0.3% идр. Еска (бяло дървесинно гниене)
Болестта еска по лозата е известна на лозарите отдавна; и е почти повсеместно разпространена в старите лозя, като причинява преждевременното им загиване. Основните симптоми, по които се открива болестта, са: почервеняване на тъканите на листата между главната им нерватура (за сортове лози с тъмно оцветено грозде) или по-жълтяване (при сортовете с бяло грозде). Заболелите листа некротират (умират) и окапват. Промяната на цвета на лозовите листа понякога е бавна, а в други случаи - много бърза, с което завяхват и изсъхват. Гроздето също завяхва и изсъхва, а по-късно загива и съответното рамо или цялата надземна част на лозата. При надлъжен разрез на главината на болната от еска лоза се наблюдава сипкаво бледожълто гниене, което започва от върха на главината и прониква клиновидно в дълбочина, като корените обикновено остават здрави. В повечето случаи между загнилата и здравата тъкан на главината се наблюдава кафява ивица. Тази болест понякога се развива с години в лозовата главина. За да се ограничи броят на заболелите лози от еската, те трябва да се маркират през времето на вегетацията и последни да се режат в лозето, тъй като заразата се предава чрез сока на болните лози, останал по лозарската ножица. Там, където болестта е в напреднала фаза, лозите трябва да се изкореняват и изгарят. За да се редуцира вредното влияние на болестта, върху отделните лози трябва да се про-вежда хармонично торене с цел да се засилят растежът, развитието и продуктивността им.
Късовъзлие по лозата
Късовъзлието е една от много разпространените болести по лозата във всички лозарски страни. Късовъзлието причинява слаб растеж, развитие, малка продуктивност и по-малка дъл-голетност на лозовото растение. Качеството на гроздето от болните лози е незадоволително. Най-силно страдат от късовъзлието сортовете лози: Кардинал, Италия, Мискет хамбургски, Ризлинг италиански, Ркацители, Болгар, Димят, Каберне совиньон и др. Късовъзлието по лозата бива три вида: типично късовъзлие, жълта мозайка и пожълтяване на нерватурата. Вирусът, причиняващ типичното късовъзлие силно редуцира растежа, развитието и продуктивността на лозите. Листата обикновено издребняват, деформират се и имат асиметрична форма (силно изразен опашен вряз и назъбена периферия). Нерватурата е гъсто раз-положена, при което при някои сортове листата придобиват формата на ветрило. Скъсяването (редукцията) на летораслите понякога е толкова силно, че се наблюдават т. нар. двойни пъпки. Листата се разполагат нагъсто по протежение на летораслите. Общият вид на лозовите растения има закържавял, втрънчен вид. Прирастът на вегетативната маса е слаб, а процентът на узрелите леторасли е по-малък, поради което летораслите на болните лози при ниски температури през зимата - над (10?С) измръзват. Не са редки случаите да измръзват при -20?С дори и целите главини на лозите, болни от късовъзлието по лозата. Характерно е, че гроздовете на болните лози са малки, с дребни и неоплодени зърна. Някои щамове на вируса на късовъзлието причиняват и т. нар. жълта мозайка (наречена още инфекционна хлороза). Появява се върху най-долните лозови листа под формата на интензивно жълти петна (от май до края на юли) и силна асиметрия на нерватурата на листата. Третата група от щамове на късовъзлието на лозата причиняват образуването на хромово жълти ивици (линии) по нерватурата на листи (пожълтяване на нерватурата), деформация и асиметричност на листа. Признаците на болестта по листата се проявяват през юни и могат да се задържат до края на септември. От пожълтяването на нерватурата страдат ниско разположените листа на лозовото растение. Причинителят на късовъзлието по лозата се съхранява в тъканите на болните лози, а се разпространява при присаждане (със заразени калеми или подложки) или чрез почвените нематоди. Твърди се, че вирусът може да се пренася и механично, чрез сок от болни лозови растения, останал по ножицата.
СИВО ГНИЕНЕ
Симптоми. По листата се образуват кръгли, постоянно нарастващи петна, които стават ръждиво кафяви. В ресите цветовете и цветните дръжки загниват. Зърната загниват в периода на узряването. Първоначално петната са малки, след което обхващат цялото зърно. Ципата придобива светлокафяв цвят, лесно се пука и се обелва. При благоприятни условия – влажно и хладно време – по всички нападнати части се образува обилен сиво бял налеп. По леторастите на лозичките в ново засадени лозя сивото гниене причинява светлокафяво до кафяво загниване на връхчетата, което стига до основат им. Причинител гъбата Sclerotinia fukeliana. Презимува върху лозовите пръчки, върху окапалите листа, по гроздовете, по плевелите, по повърхността на почвата или в нея. При Т= 0.5С° и влага склероциите прорастват. При Т= 15-20С° заразяването протича за 6 часа, при Т= 28С° за 6-12 часа, при Т= 5С° – за 48 часа, при Т= 35С° – за 96 часа. Борба. Провежда се основно с фунгициди. Болестта се проявява през първата половина на юли и първата половина на август. Борбата се води през следните периоди – след прецъфтяване; Достигане на зърната до размери на грахово зърно; Прошарване на зърната и узряване на гроздето. Използват се контактни и системни фунгициди. Системни фунгициди: Еклер 49 ВГ – 0.05%; Ронилан ДФ – 0.1%; Бенлейд 50 ВП – 0.1%; Сумилекс 50 ВП – 0.1% и др. Контактни фунгициди (през юли и август-трети и четвърти период) – Роврал 25 ФЛО – 0.2%; Роврал 50 ВП – 0.15%; Роми 25 СК – 0.2%; Фолпен 80 ВДГ – 0.15% и др Листно завиване
Листното завиване по лозата е широко разпространена вирусна болест. Силно страдат от тази болест ценните френски сортове като Каберне совиньон (един от най-чувствителните сортове на това заболяване), Мерло, Пино ноар, Аликант буше, Димят и др.
Причинител на листното завиване по лозата е вирус, който се пренася чрез присаждане и се разпространява с болния посадъчен материал. Най-характерните признаци на заболяването са силно завиване на краищата на листата навътре към долната им страна и оцветяването им в тъмночервеновиолетово при сортовете с тъмно оцветено грозде или светложълтозелено при сортовете с бяло грозде. Нерватурата остава зелена и е добре очертана. Общо взето, завитите листа са лъскави, крехки и при смачкване пращят. Летораслите се характеризират с по-малък растеж. Създаването на нови лозови насаждения трябва да се извършва само чрез използването на здрав посадъчен материал. Чумата по лозята
Чумата по лозата е ново, бързо разпространяващо се заболяване в страната. Гъбата Rosellina necatrix, причиняваща бяла чума (бяло кореново гниене), и Armillaria mellea, причиняваща чума, са в състояние да унищожат от 30 до 50 процента от новосъздадените лозя до трета-пета година. Заболяването се среща в площи на стари изкоренени лозя, овощни градини, гори, на тежки и влажни почви с ниско съдържание на карбонатни съединения. Близостта на широколистни гори и овощни градини е потенциална опасност за новосъздадени лозя. Явява се на отделни растения, цели редове и на хармани. Леторастите на болните лози са слаби, хлоротични, със скъсени междувъзлия. Нападнатите насаждения имат потиснато развитие, удебелени, светлозелени и асиметрични листа. Впоследствие проявите се засилват, растенията увяхват и изсъхват. При изваждане на болните лози се вижда, че стъблата и корените са изгнили, кората им е почерняла и се обелва лесно. Типични симптоми се наблюдават след обелване на кората, където се вижда бял мицелов налеп с характерна миризма на гъба. Патогенът се развива сапрофитно в почвата по остатъци от стари коренища и заразява младите корени на растенията. Зимува като мицел и ризоморфа по гниещата дървесина. Разпространява се с базидиоспори, които при благоприятни условия развиват колонии от сапрофитен мицел. Влагането на капитал за създаване на нови лозя върху заразени площи е рисковано и носи големи загуби на земеделските стопани. Не винаги е възможно да се направи смяна на площите при лозята, заразени с болестта Armillaria mellea, и вредоносните видове нематоди от род Xiphinema. Това налага търсене на подходящи средства за обеззаразяване на почвата. Решение на проблема е регистрираният през 2005 г. за употреба в България препарат ензон на френската фирма "Ариста лайф сайънсис". Активното вещество на ензон е натриев тетра дитиокарбонат (Na2CS4) - 400г/л. В контакт с вода той отделя въглероден дисулфид (CS2) - токсичен газ, който има свойства на фунгицид, инсектицид и нематоцид. Ензон действа на Almillaria mellea, вредоносните нематоди при лозята от род Xiphinema. Действа на почвени патогени в оранжерии и на открито като фузариум, надебеляване на корените, вертицилиум, ризоктония и др. и на вредоносните нематоди при зеленчуковите култури от род Meloydogine. Дозите на приложение варират от 5 до 100 л/дка в зависимост от целите на приложение. Предимство на препарата е неговата пълна безопасност за почва и растенията предвид на това, че се разпада на безопасни метаболити. Ензон се прилага площно със специална машина, която има два резервоара - за вода и ензон. Смесването на двете течности става в продълбочителите (специални ботуши) на 30-50 см дълбочина в почвата. Друг метод на приложение е с апликатори. В оранжериите може да се прилага със системите за капково напояване, като към системата се монтира специална дозираща помпа тип дозатрон. От в. Фермер
Бяло гниене Обикновено болеста се развива след градушка, т.к. се причинява от гъбата Coniella diplodiella, която заразва зелените части през рани. Когато са засегнати чепките се наблюдава засъхване и отпадане на частта на граздовоете над мястото на повредата. Петната по зърната се разрастват много бързо. Зърната изглеждат като сварени и в зависимост от климатичните условия се мумифицират или засъхват. В някои случаи се нападат листата и летораслите, като по тях се образуват кафяви петна с неправилна и удължена форма. За контрол на забаляването няма регистрирани фунгициди у нас, но третирането с бордолезов разтвор 2% до 24 часа след градушката е утвърдена практика. Бактериен рак Причинител на забляването е бактерията Agrobacterium vitis, която заразява растенията основно през рани, причинени в резултат на измръзване. Обикновено след по-студени зими броят на лизите, показващи признаци на болестта значително нараства. Узрелите едногодишни леторасли и (или) по многогодишната дървесина на нападнатите растения се образуват подутини (тумори). По плодните пръчки, стъблата, кородоните и рамената може да се наблюдава и т.нар. дифузна форма – разкъсана кора и многобройни малки тумори по цялата окръжност на засегнатите части. Загребването на младите лози и торенето с калиеви торове през есента ограничават повредите от измръзване през зимните месеци и респективно растенията с туморни образования. В плододаващи лозя, в които е установен бактериен рак резитбата трябва де се извърши преди започване на сокодвижението като първо се режат здравите лози, а след това - болните. При откриване на паднали лози през първите 3 години след насаждане на насаждението те трява да бъдат изкоренени и унищожени. | |
